Следният текст е от статия на Дайго Мацуура, бивш член на Камарата на съветниците, която излезе в броя от 1 юни на месечното списание Sound Arguments, озаглавена "Планът на Демократическата партия на САЩ за ЛГБТ.
Няма да е пресилено да се каже, че тази статия е една от статиите, които поставят крайъгълен камък в следвоенния японски дискурс.
В същото време е шокиращо, че повечето японци, включително и аз, бяхме напълно неинформирани за фактите в статията.
В японските медии не съществува такова прекрасно нещо като свобода на пресата. Съществува само свободата да не се съобщава.
Наскоро открих туит от един човек, който го е казал най-добре.
Тази статия доказва, че той е уцелил нокътя в главата.
Ако японските средства за масово осведомяване бяха група от истински журналисти, те щяха да разкажат на обществеността как точно е бил приет законът за ЛГБТ, т.е. за какво става дума в Движението "Дъга".
Що се отнася до мен, в тази рубрика съм писал за това как се възмутих, когато видях как посланикът на САЩ Емануел открито (и безсрамно) настояваше за приемането на законопроекта за ЛГБТ в процеса на неговия път.
Не знаех, че той е подъл и глупав човек, но преведох горната статия на английски език и я предоставих на уебсайта на посолството на САЩ.
Както подобава на един дребен и вулгарен мошеник, веднага след като беше командирован в кабинета на посланика, той започна да говори за това колко страхотно е японското метро, колко страхотен е влакът-стрела и т.н.! или "Влакът-стрела е най-добрият", или "Японската технология е най-добрата" и т.н., сякаш е истински японофил.
Не можех да разбера истинските му намерения, но той лесно ме заблуди.
Сега вече е очевидно, че този човек е един неподправен расист от ГКГ, който през 2023 г. все още беше жив.
Чрез този човек и поведението на Байдън аз "надхвърлих" низостта на Демократическата партия на САЩ.
Гледах репортаж за това, което демократката и известна антияпонска активистка Минди Котлър казваше по време на изслушването.
Бях първият, който посочи конските глупости и лъжите на башибозука на Toyota в тази колона.
Сериозните читатели знаят, че посочих низостта на Демократическата партия на САЩ, когато видях неуважителната атмосфера, подобна на тази в ГЩ, в отношението на министъра на транспорта на Демократическата партия на САЩ, който тогава посети Япония.
За първи път видях такова нещо като "Маршът на дъгата", когато наскоро бях в автобус, докато се разхождах в Киото.
Малка група хора маршируваше по псевдоморалистичен начин, не е хубава гледка, промълвих на приятеля си.
Помислих си, че това е ляво активистко движение, ръководено от Комунистическата партия, също като протестите срещу ядрената енергия, и не се замислих много.
Истински изненадан и ужасен обаче бях от това, че ситуацията беше напреднала.
Както знаете, написах и изпратих документ, в който направих окончателна преценка срещу Кишида.
По-долу е документът на г-н Дайго Мацуура.
На 12 май, на съвместно заседание на Комитета със специална мисия по въпросите на сексуалните малцинства и Първата подкомисия на кабинета, ЛДП реши да възложи на председателя на подкомисията задачата да отговори на преработения законопроект за насърчаване на разбирателството между ЛГБТ.
Участващите членове на Диетата обаче се обявиха против законопроекта, като заявиха, че той не може да бъде оставен на председателя, след като повече от половината от тях са против него.
Въпреки че изменението променя фразата "дискриминацията не се толерира" на "не трябва да има несправедлива дискриминация" и заменя "полова идентичност" с "полова идентичност", не е ясно какво е определението за дискриминация. То е просто превод на японски език на една и съща полова идентичност, независимо дали става дума за идентичност на пола или за полова идентичност. Не е ясно дали самоописаната полова идентичност е пол или полова идентичност. В него се казва, че става дума само за загриженост, че хората ще влизат в женското пространство според самоопределения си пол.
Въпреки това предложението беше тържествено и единодушно одобрено от Управителния съвет на 16 май и беше внесено в Народното събрание на 18 май, преди срещата на Г-7.
От друга страна, левите ЛГБТ активисти са категорично против това в обратния смисъл.
На 16 май те проведоха митинг под надслов "Десет спешни заседания на Диетата - протест срещу отстъплението от законопроекта за ЛГБТ" във Втората камара на представителите в Камарата на представителите, като заявиха, че изявлението на депутатите от ЛДП, че законопроектът "вече е бил достатъчно обезкостен", означава, че той е законопроект на предците.
Кой ще се възползва от преработения законопроект за насърчаване на разбирането за ЛГБТ, който не се приветства нито от десницата, нито от левицата?
Зад кулисите можем да видим Съединените щати.
Някои може би си спомнят, че посланикът на САЩ в Япония Емануел, член на Демократическата партия на САЩ, често се намесва в политиката на Япония по отношение на ЛГБТ чрез своя акаунт в Twitter.
Откакто е встъпил в длъжност, той никога не е пропускал да се обърне към най-значимото ЛГБТ празненство в Япония - Tokyo Rainbow Pride.
Той е този, който многократно е заявявал как Япония е изостанала от ЛГБТ страна.
Някои изразиха възмущението си от неговото колониалистично, налагащо ценности отношение, като казаха: "Това е ГХК от периода Рейва".
Но това не е нищо ново.
Посолството на САЩ стои зад разрастването на ЛГБТ движението в Япония.
Оттук нататък бих искал да разкажа за "Глобалната стратегия на САЩ за ЛГБТ", която аз, като гей, съм изпитал от първа ръка.
Набиране на персонал в посолството на САЩ
През август 2013 г. Държавният департамент на САЩ покани автора да посети посолството на САЩ в гр.
Целта беше обучение по въпросите на ЛГБТ.
То беше част от Програмата за лидерство на международни посетители (IVLP). Тази програма за обмен на символи съществува от 1940 г. и беше първата програма за обучение на ЛГБТ, която беше включена при администрацията на Обама.
Четиримата членове, избрани за първия випуск, включваха Гон Мацунака, бивш служител на Dentsu, който изигра значителна роля в извинението на министър-председателя Фумио Кишида през февруари тази година, както и Хару Оно, един от ищците в делото за еднополовите бракове в Окръжния съд на Токио, която е лесбийка и представител на Nijiiro Kazoku, а по-късно и Мамако Идо, която е добре позната по въпроса за липсата на гражданство. (бивш член на Камарата на представителите и хетеросексуална жена), която по-късно става известна с работата си по темата за липсата на гражданство.
*Тези трима души също бяха нови за по-голямата част от японската общественост.*
Прекарахме около три седмици, пътувайки из САЩ, хранейки се и спейки заедно, и обсъждайки бъдещето на ЛГБТ хората в Япония.
По онова време бях толкова доволен, че бях избран за един от четиримата представители на японската ЛГБТ общност и се справях с непознатия живот в чужбина, че не се замислих много за това.
Все пак, в ретроспекция, това беше програма за обучение, която имаше много странни изненади.
Първо, Държавният департамент на САЩ покри всички пътни и хотелски разходи.
Освен това получих карта с пари в брой за покриване на разходите ми за живот.
Не разбрах защо се отнасяха толкова щедро с мен, след като средствата идваха от парите на американските данъкоплатци.
Не е ясно как е бил избран авторът.
Един ден от посолството на САЩ внезапно се обадиха в офиса на Диетата и казаха: "Вие сте избран.
Няколко дни по-късно г-н Идо, който също беше избран за стажант, ме покани в караоке бар, където се запознах с млад кавказки мъж, отговарящ за подбора на участниците.
Той беше доста красив и говореше свободно японски.
Каза ми, че последната му работа в Япония е била да набира автори.
След това се върнал в САЩ и ми казаха, че принадлежи към японски езиков център.
Г-н Идо каза, че "вероятно е бил от ЦРУ".
Случват се странни неща и веднъж се сблъсках с него в сауната на любимата ми фитнес зала.
Няма как да потвърдя дали това е било съвпадение, но може би той е проверявал ежедневните ми занимания.
В социалните мрежи критикът Укеру Магосаки ни разкритикува, като каза, че "присъединяването към IVLP те прави куче на Америка", но авторът омаловажи, като каза: "В никакъв случай, това не е вярно".
Десет години по-късно обаче интуицията на Магосаки е била вярна по отношение на законопроекта за ЛГБТ.
Три ключа за раздвижване на обществото
И така, какъв вид обучение са получили авторите в Съединените щати?
Това е как да се управлява едно общество.
Според Тимъти Кейн от университета "Джордж Вашингтон" Съединените щати са променили света по три начина.
Първо, те са използвали медиите, но не новините, а драмите, които пряко влияят на емоциите на хората.
В Япония се е увеличил броят на драмите с участието на ЛГБТ хора и почти всички те са под надзора на ЛГБТ активисти.
Премахването на изрази, които противоречат на ЛГБТ идеологията, и насочването им към мирогледа, който те си представят, се е превърнало в стандартна практика.
Втората е съдебните битки.
В САЩ бързо започнаха съдебни дела, за да се сринат възраженията на ЛГБТ.
Силата на съдебната система е огромна.
Читателите може би са наясно, че Япония следва този пример, включително съдебните дела за еднополовите бракове и делото за женската тоалетна, заведено от транссексуална служителка на Министерството на икономиката, търговията и промишлеността (METI).
Трето, полагат се усилия за увеличаване на броя на "съюзниците" (поддръжници на ЛГБТ).
Сексуалните малцинства са малцинство по численост, независимо от това докъде ще стигнат.
За да имат политическа власт, те трябва да си създадат хетеросексуални съюзници, които да подкрепят ЛГБТ.
В този контекст съществуват либерали, които по някакъв начин се превръщат в глас на ЛГБТ и ги обвиняват в дискриминация, въпреки че самите те не участват в нея.
Професор Кейн също така подчертава необходимостта от привличане на феминистки.
Той казва: "За да извоюваме правата си, имаме нужда от съюзници. Това е борба. Жената-чудо е била символ на движението за освобождение на жените. Но сега тя се е превърнала в символ на ЛГБТ движението. Ако не работим заедно, няма да бъдем сила, с която да се съобразяваме", казва той.
Членовете, които участваха в семинара, разработиха тази стратегия заедно с японски активисти, а броят на участниците в Rainbow Pride, който до 2013 г. беше достигнал таван от около 7000 души, се увеличи и сега е около 200 000.
В откритата концертна зала "Йойоги", началната точка на парада, последователни посланици на САЩ, включително Каролин Кенеди, се обърнаха към тълпата и вдъхновиха ЛГБТ движението в Япония.
ЛГБТ активисти бяха поканени на приеми в посолството на САЩ, с което се създаде глобална мрежа.
(Между другото, има и ЛГБТ мрежи в Нагатачо и Касумигасеки, в които съм участвал два пъти. (Между другото, има и ЛГБТ мрежи в Нагатачо и Касумигасеки, в които съм участвал два пъти.)
Източници на финансиране: Корпоративни дарения
И така, как набират средства за кампаниите си?
Авторите посетиха Human Rights Campaign, американска организация за защита на човешките права.
Тази неправителствена организация, със седалище в Ню Йорк, е голяма организация с около 150 служители на пълно работно време.
Нейните приходи са приблизително 50 милиона долара годишно.
Около 8 % от тях са корпоративни дарения.
Тя има отдел, наречен Комитет за политически действия, който отправя препоръки към кандидати, подкрепящи ЛГБТ, и осигурява финансова подкрепа за различни избори.
Отговорното лице ни каза: "През 2012 г. направихме препоръки на около 100 души и 80-90% от тях бяха избрани. Похарчихме 2 милиона долара, което е приблизително същата сума всяка година, когато има президентски избори.
В Япония през последните години ЛГБТ активисти даряват пари на членове на парламента, които са приятелски настроени към ЛГБТ, а на кметските избори се оказва материална и морална подкрепа за кампанията. Все пак се следва подходът, усвоен от САЩ.
Кампанията за човешки права е известна и с това, че популяризира компании, които са приятелски настроени към ЛГБТ.
Тя, например, напомня за тоалетните без полов признак на кулата Tokyu Kabukicho.
Компанията Work with Pride, чийто президент е Мацунака, един от стажантите по ЛГБТ, определя индекса PRIDE и оценява усилията на компаниите в областта на ЛГБТ.
Tokyu е получила най-високата степен "златна" за две последователни години.
Каква организация е получила наградата, е съвпадение-извадка на организациите, които са преминали това обучение по "работа с гордост". И все пак може би Tokyu са измислили идеята за тоалетни без полове, защото са искали да бъдат похвалени повече от ЛГБТ активистите. (Смесените безполови тоалетни са много непопулярни, защото не защитават безопасността на жените, а и кулата Tokyu Kabukicho премахна "безполова" от табелите си и сега е обозначена само като "тоалетна").
Посетихме и "Victory Fund" във Вашингтон, окръг Колумбия. Тази организация е значителен политически донор.
Тази организация прави и огромни политически дарения, а през 2012 г. изпрати в Конгреса 68% от одобрените от нея ЛГБТ членове, или 123 души.
Попитах: "Защо те събират толкова много пари? Японската икономика е в застой от много години и компаниите нямат сили да дават пари".
Отговорното лице се засмя и каза: "Ние обаче не смятаме, че това е достатъчно, а вие?". Той се засмя, но изведнъж стана сериозен и отговори: "Това е така, защото хората стоят зад него".
В САЩ, християнска културна област, хората, които са направили нещо лошо, правят дарения, за да изкупят греховете си.
Ако историята на малтретирането на ЛГБТ чрез законите за содомията и по други начини е довела до прекомерната им добронамереност, това не е заради ЛГБТ, а заради тяхното его, защото те искат да отидат в рая, или заради себе си, или за да бъдат спасени.
Човек би си помислил, че някой, способен на малко по-сложно мислене, би се запитал: "Как Бог ще съди за такъв егоизъм?", но такива гласове не се чуват от американското общество.
Кой е оказал влияние върху промотиращия конгресмен?
Какво се е случило с авторите, след като са се върнали от обучението си в Съединените щати?
Взимайки пример от методите, преподавани в САЩ, някои използваха медиите, други - съдебните битки, а трети - корпоративното обучение; те се втурнаха на изток, за да променят обществото.
Вярвайки, че Америка е бъдещето, към което се стремим.
Съединените щати не са ни принудили.
Това беше образователна програма, която да ни накара да действаме по американски доброволно.
Движението на ЛГБТ в САЩ обаче пое по странен път.
При администрацията на Байдън идеологията на трансджендъризма (превъзходство на половата идентичност) стана доминираща, като обвини онези, които се оплакваха, че трансджендъри с пениси нахлуват в пространства само за жени, че са расисти. Стигна се дотам да се застрашава биологичната безопасност на жените, като например да се прави.
Идеята, че "аз решавам собствения си пол. Намесата на лекари или родители е дискриминационна" бързо се разпространи в Япония, което доведе до разцепление в Либерално-демократическата партия по повод законопроект за насърчаване на разбирането за ЛГБТ.
Стажантските членове и техните приятели, заблудени за Съединените щати, повлияха на поддръжниците на законопроекта.
ЛГБТ активистите са пълни с лъжи.
Така че защо само авторът може да разпознае измамата на стратегията на ЛГБТ в стил Демократическата партия на САЩ?
Защото в изявленията на ЛГБТ активистите има толкова много лъжи.
Така например на пресконференция Правната коалиция на ЛГБТ заяви, че лъжи като "Ако бъдат разработени закони, които да зачитат сексуалната ориентация и половата идентичност, мъжете няма да бъдат спирани на основание дискриминация, ако влизат в женски бани, казвайки, че са жени по душа", застрашават живота на засегнатите.
Въпреки това Фумино Сугияма, съпредседател на Tokyo Rainbow Pride, която даде пресконференцията, сама публикува в Twitter, че използва баня, различна от пола, вписан в семейния ѝ регистър.
В туитър от 17 юли 2013 г. тя пише.
《След тренировка влязох в банята и се оказах сама с Ебизо-сан. Позволих си да поговоря с него. Той каза: "Интересно! Днес ще пиша за това в блога си! Не излязох толкова праволинеен (смее се). Блогът на Ичикава Ебизо "Имаше една жена във ваната на един мъж"》
Г-н Сугияма е бивш член на женския национален отбор по фехтовка на Япония и транссексуален мъж с отстранени гърди, но не и с женски гениталии.
Той си партнира с биологична жена, но не може да има деца, затова получава сперма от своя добър приятел Мацунака (вж. по-горе), а партньорката му забременява и ражда.
Първоначално планът е бил двамата партньори да отглеждат детето заедно, но покрай това у г-н Мацунака се появяват родителски чувства и той вече е публикувал книга, озаглавена "Тримата станахме родители.
Разбира се, Мацунака има и други партньори гейове.
Сугияма влиза в мъжка баня и се среща с актьора от Кабуки Ичикава Ебизо (сега Ичикава Данджуро Ширасару).
Същата история може да бъде намерена в официалния блог на Ичикава Данжуро Ширасару.
На 18 юли 2017 г. Мамета Ендо, транс активист, който физически е жена, но се идентифицира като мъж, проведе следната размяна на реплики в Twitter с транс жена, служителка на METI, която съди правителството за това, че използва женската тоалетна в министерството.
Служител на МЕТИ《Защо не искате Мамета-кун да използва мъжките тоалетни по принцип?
Мамета Ендо《Предполагам, че е проходимо да съм все още нервен. Но аз ще използвам мъжката тоалетна.》
Има много такива случаи.
Твърдението, че транссексуалните хора не използват бани и тоалетни, които се различават от пола, вписан в семейния им регистър, е лъжа.
Между другото, този служител на METI има лекарска бележка, в която се посочва, че има разстройство на половата идентичност, но по здравословни причини не може да премахне мъжките си гениталии.
Някои казват, че това е нормално, защото в преработения законопроект "Признаване на собствената полова идентичност" е заменено с "полова идентичност". И все пак, да предположим, че на лице, диагностицирано с "полова идентичност" като този служител на METI, е отказан достъп до места само за жени заради мъжките му гениталии. В този случай той ще се оплаче, че това е "несправедлива дискриминация.
Сред транссексуалните жени е добре известен фактът, че транссексуалните мъже, независимо дали става дума за "признаване на собствената полова идентичност" или за "полова идентичност", използват женски бани и тоалетни, а законът за LGHT може да бъде одобрение на тяхното поведение.
Левите ЛГБТ активисти често критикуват Япония като изостанала ЛГБТ страна.
Те казват, че Япония е изостанала и трябва да навакса изоставането си от развитите страни на Запад.
Аз обаче смятам, че това не е вярно.
В Съединените щати ЛГБТ хората ежедневно биват застрелвани, подпалвани в домовете им или намушквани с нож в гърба.
Понастоящем в 36 щата има лицензирани хомосексуални изправителни заведения, в които се лекуват около 100 000 души. (От филма "Изповедта на едно момче")
А какво става с нашата страна, от друга страна?
Търсенето на случаи на убийства на ЛГБТ дава само едно попадение.
"Инцидентът с лова на хомосексуалисти" е станал преди 23 години, през февруари 2000 г., в парка Шинкиба в Токио, който по това време е бил единственото място за хатън (място, където мъже се срещат с мъже за сексуален контакт).
Това е единственият подобен случай, който някога се е случвал.
Ще видим, че реалността на дискриминацията е различна в Япония, отколкото на Запад.
През 2022 г. 51 транссексуални лица са били убити в САЩ, 14 в Европа и 0 в Япония.
Ако се включат и ЛГБТ, броят им е много по-голям.
Когато сравняваме държавите, в които съществуват закони за ЛГБТ, но близо 100 ЛГБТ души биват убивани годишно, с държавите, в които не съществуват закони за ЛГБТ, но ЛГБТ хора биват убивани рядко, е лесно да се види кое е по-щастливо за участващите страни.
Когато нидерландският министър на образованието Дейклах пристигна в Япония, либералните медии радостно отразиха интервю с него, в което той заяви, че Япония трябва да се поучи от нидерландския опит.
В ЕС обаче се наблюдава 6% увеличение на ЛГБТ дискриминацията в сравнение с преди осем години, като 43% от участниците в проучването от 2019 г. страдат от ЛГБТ дискриминация.
Вместо да прилагаме законите на християнските култури с твърди забрани срещу хомосексуализма, както е в нашата страна, трябва да проучим защо в Япония не се е случило избиване на ЛГБТ хора и да създадем закони, които да отговарят на климата.
Някои хора смятат, че в Япония законите за ЛГБТ изобщо не са необходими.
Един такъв човек е Масая Чиба, гей професор по философия в университета "Рицумейкан".
Според професор Чиба ЛГБТ законите са като "законите за забрана на паркирането на велосипеди".
Ако има знак, забраняващ паркирането на велосипеди, никой няма да паркира там.
Въпреки това само някои хора се притесняват да паркират велосипедите си на места без знак.
Законите за ЛГБТ могат да се разглеждат като аналогия.
Ако бъде приет закон, хората ще замълчат на публичната арена на взаимния контрол, но той няма да премахне дискриминацията в сърцата им.
Това не е истинско разбиране. (От събитието-разговор "Да помислим за куиър политиката в бъдеще: За множествеността на негативността")
Дори и да бъдат приети закони за ЛГБТ, те ще бъдат безсмислени, ако закърпят само повърхността и увеличат броя на хората, които се усмихват приятелски.
Либералите трябва да си спомнят за аргументите, които използваха.
